Как Европа може да възпре Путин? С възстановяване на ученията на НАТО „Reforger“

Когато бях младши офицер по време на Студената война, най-големите военни учения на Организацията на Северноатлантическия договор - може би най-големите в историята - бяха ежегодните учения, наречени „Reforger“. Целта беше да се гарантира способността на НАТО да изпрати бързо войски в Западна Германия, ако избухне война между алианса и страните от Варшавския договор на Съветския съюз. „Reforger“ беше свободен акроним на „Return of Forces to Germany“ (връщане на силите в Германия). 

Първият „Reforger“ е проведен през 1969 г. и се провежда ежегодно до 1993 г., непосредствено след разпадането на Варшавския договор. Участваха сили от всички държави в алианса, въпреки че по-голямата част от тях бяха американски - взети от 400 000-те американски войници, разположени в Европа в разгара на Студената война.

По онова време в НАТО членуват само 16 държави (днес те са 32). Събитието не беше просто учение - то беше действителна демонстрация на планиране и изпълнение на отбранителните военни планове на НАТО. То изискваше от силите да се „сраснат“ с огромните си запаси от оборудване на източния фланг на НАТО, наречени обекти за предварително позициониране на материални средства, конфигурирани в комплект с единици (Prepositioning of Materiel Configured in Unit Sets - POMCUS).

Американските морски пехотинци също бяха част от потока от войски към потенциалните бойни линии, а Шести флот на ВМС (съсредоточен върху Средиземноморието) и Втори флот (покриващ Северния Атлантик) участваха откъм морето. Като младши лейтенант на борда на американския самолетоносач „Форестал“ през есента на 1980 г. си спомням за участието ни във въздушни полети в подкрепа на наземните операции. Въпреки че знаехме, че това е учение, го приемахме със смъртоносна сериозност; целта беше да се подготвим да се „бием довечера“, както се казваше в онези дни.

С разпадането на Съветския съюз и обединението на Германия ученията „Reforger“ бяха счетени за ненужни. Но като се има предвид готовността на руския президент Владимир Путин да нахлуе в съседите си, трябва да се запитаме дали не е време да върнем „Reforger“. Ако е така, как биха могли да изглеждат ученията в днешния свят? И готови ли са съюзниците от НАТО да поемат по-голяма роля?

Още по темата

Михал: Русия за пръв път признава връзка със сенчестия флот

Михал: Най-важен е натискът над Русия

Повечето членове на НАТО ще изпълнят целта за 2% разходи | Разходи за отбрана като дял от БВП, оценки за 2024 г.

Причината за първоначалните учения „Reforger“ беше проста: да се създаде възпиращ ефект в съзнанието на Съветския съюз. Гледката на над 150 000 съюзнически военнослужещи, стотици бойни самолети и десетки военни кораби помогна на Москва да не се замисли за по-нататъшни завоевания в Централна и Западна Европа. Днес три неща говорят категорично за необходимостта от нова серия на „Reforger“.

Първо, това са двете десетилетия на териториална агресия на Москва - особено инвазиите в Грузия (2008 г.) и Украйна (2014 и 2022 г.). Путин също така се опитва да подкопае свободните избори в различни европейски държави и използва тактиката на хибридната война, за да сплашва нации от Молдова до Армения. Русия заплашва балтийските държави от НАТО и изгражда офанзивен потенциал на границата на новия член на алианса Финландия.

Втората причина за новата серия на „Reforger“ е, че Путин превърна страната си във военна икономика, като отделя над 7% от БВП за военни разходи (два пъти повече от САЩ) и влага 35% от годишния си бюджет за финансиране на войната в Украйна. Той също така набира наемници от цял свят и е склонил Ким Чен Ун от Северна Корея да му изпрати около 10 000 войници. Въз основа на играта „на въже“, която води в преговорите с президента Доналд Тръмп за Украйна, изглежда, че Путин едва ли скоро ще спре и ще се откаже. 

Трето, Европа най-накрая се събужда от дългия период на отричане на заплахата, която Москва представлява на прага ѝ. Съюзниците на САЩ увеличават военните си разходи и изглеждат готови да организират голямо годишно учение, за да покажат на Путин, че имат капацитета и волята да се бият, ако бъдат нападнати. Лидерът на Европейския съюз Урсула фон дер Лайен и новият генерален секретар на НАТО, бившият нидерландски министър-председател Марк Рюте, признават, че моментът е критичен.

Най-големите европейски разходи на НАТО | Германия изпреварва Обединеното кралство с най-голям европейски бюджет за отбрана

Един нов цикъл на "Reforger" би могъл да вземе някои уроци от своите прочути предшественици. Той трябва да включва сили от всеки от 32-та съюзници, включително и контингенти от най-малките държави като Исландия и Люксембург. Този път по-голямата част от войските, самолетите и бойните кораби трябва да дойдат не от САЩ, а от Европа, по-специално от Франция, Германия и Полша. Цялостното командване и контрол следва да се поверят на върховния съюзен командир на НАТО и да се управляват от защитения от ядрени оръжия команден бункер в Монс, Белгия - място, което познавам добре.

Още по темата

Михал: Анализираме тактиките на Русия в идните месеци

Естония твърди, че Русия е задържала петролен танкер, напуснал пристанище в страната

Латвия очаква пакт за отбраната ЕС-Великобритания

Подобно на предишните варианти, това не трябва да бъде просто тренировка или учение на маса, а проява в реално време на текущите военни планове, даваща на командирите на всички нива реална власт над техните войски. Потенциално разпределение на отговорностите при командването и контрола: Турция за сухопътните сили; Великобритания за морските; Германия за въздушната и противоракетната отбрана; Белгия за специалните сили; Италия за защита на южния фланг и Нидерландия на северния фланг.

САЩ трябва да се съсредоточат не върху живата сила, а върху това, което правят по-добре от всяка друга държава: осигуряване на разузнаване, наблюдение на киберсигурността, сателитна и космическа свързаност, изкуствен интелект и усъвършенствани безпилотни самолети и други безпилотни превозни средства. Шести и Втори флот на САЩ трябва да участват, но като подкрепа за ударните групи на самолетоносачите от Обединеното кралство, Франция и Италия. 

Преди всичко, подобно на предшественика си „Reforger“, новото учение трябва да се съсредоточи върху бързия поток на логистиката. Неотдавнашните по-малки учения разкриха инфраструктурни проблеми - особено с магистралите, мостовете и железопътните линии - за чието отстраняване НАТО работи, особено в по-новите източноевропейски членки. Голяма част от войната зависи от събирането на правилните войски, транспорт и боеприпаси в точката на нападение. Един нов "Reforger" може да демонстрира тази жизненоважна способност - точно пред носа на Владимир Путин.

Ставридис е почетен декан на Училището по право и дипломация „Флетчър“ към университета „Тъфтс“. Той е член на управителните съвети на Aon, Fortinet и Ankura Consulting Group и е съветник на Shield Capital, фирма, която инвестира в сектора на киберсигурността.

Още по темата

Превъоръжаването на Германия е добре дошъл "военен дивидент"

Европа ще може да съперничи на САЩ и Китай в отбраната, смята шефът на Leonardo

Хийли: 100% от разходите за 2025г са за нови технологии и оборудване за армията