Европа трябва бързо да реши кое е по-важно – социалната държава или собствената ѝ сигурност. Първият сценарий предполага солидарна Европа, която надделява в противопоставянето с Русия. Вторият сценарий е разделение на съюза: пояс от държави, търсещи връщане към старата енергийна зависимост от Русия, срещу прозападен „американски пояс“.  Това каза доц. д-р Искрен Иванов, политолог и експерт по международна сигурност и управление на конфликти, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Според събеседника Вашингтон вече е постигнал основната си икономическа цел – контрол върху украинските цветни метали. От тази гледна точка САЩ са направили „всичко необходимо“, за да затворят конфликта при благоприятни условия за Киев. Големият проблем обаче е, че Москва остава колеблива и не разкрива ясно своите червени линии,

Доц. Иванов припомни, че предложената „тиха сделка“ – Русия да запази окупираните територии, а САЩ да получат икономическо влияние – е била „твърде добра“, но Кремъл не я е приел. При продължителни безплодни преговори съществува риск Русия да провокира НАТО.

„Ако преговорите буксуват, Москва може да тества съюзническата солидарност, например в Прибалтика“, обясни гостът и цитира бившия командващ на НАТО ген. Дейвид Петреъс, според когото Литва е следващата възможна цел, ако Украйна падне.

Полша вече отделя около 5 % от БВП за отбрана и заедно с Гърция и балтийските държави е практически единственият член, покриващ реално изискванията на член 3 на НАТО. Европейската пасивност дразни Вашингтон, който припомня, че без член 3 не може да очакваш задействане на член 5.

Политическият дебат във Варшава – между консервативни гласове за диалог с Русия и проевропейския лагер – ще влияе върху цялото източно крило, обясни събеседникът. Ако националистически настроени сили преобладаят, политическият фланг в Централна Европа ще се усложни още повече.

„Франция демонстрира държавническо поведение, но няма ресурс да сдържа Русия самостоятелно", подчерта доц. Иванов. Причината е, че Париж разполага единствено с подводници, а арсеналът му е в пъти по-малък от руския. Ядреният чадър, за който говорят Макрон, Шолц и Стармър, може да покрие Западна Европа, но не и Централна и Източна Европа.

Той изтъкна, че стратегическото разгръщане на НАТО от времето преди 1989 г. трябва да бъде възстановено като демонстрация на готовност, особено след като Великобритания и Франция ликвидираха своите авиационни компоненти на ядрената триада.

Светът вече не е еднополюсен; срещу либералните демокрации стои разнороден, но обединен лагер, решен да детронира Америка.Затова лозунгът „Да направим Америка велика отново“ се сблъсква с обективна промяна в баланса на силите.

Според госта Тръмп ревизира съюзите след Втората световна война, а именно тази съюзна система е опората на американското лидерство. Митата и реструктурирането на търговията едва ли ще постигнат резултат. Въпросът е какво влияние ще остане за САЩ след тази ревизия. „Дори Тръмп да иска членство на Украйна в НАТО, конфронтацията му със Зеленски извади темата от дневния ред“, отбеляза доц. Иванов.

Той посочи, че Тайван е ключът към технологичното превъзходство. Ако островът се изплъзне от американската орбита, Китай окончателно ще задмине САЩ Пекин е по-рационален от Москва и няма да търси изблъсък поне още две десетилетия, докато не изравни технологичния капацитет. Същевременно Вашингтон обявява, че ще въоръжава Тайван – класическо „двойно послание“: признаване на политика „един Китай“, но и подготовка за защита.

Според събеседника старият комфортен модел – богатство без армия под американски чадър – приключва бързо. За да изгради своя отбранителна идентичност,  на ЕС му трябват „много пари и тежки решения“: „Война се води с пари, а велики сили се сдържат с пари“, подчерта гостът.

Той припомни, че Роналд Рейгън победи в Студената война, като „ликвидира средната класа и вложи ресурсите в оръжия“. Същият избор днес стои пред Германия и Франция: да пренасочат средства от социални услуги към отбрана. Който не е готов да се откаже доброволно, някой друг ще го принуди.

„Единственото сигурно днес е, че докато ядреният праг не бъде преминат, всяка разлика може да се преговаря, заключи доц. Иванов. Русия многократно заплашва с ядрено оръжие, но засега сдържащият механизъм работи.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

Путин е по-голямо притеснение за НАТО, отколкото си мислите

Европейското небе е по-натоварено от преди Covid, което е благодат за рафинериите

Как Европа може да възпре Путин? С възстановяване на ученията на НАТО „Reforger“

НАТО изготвя план за изпълнение на призива на Тръмп за 5% от БВП за отбрана